Назад, назад моме Калино – една песен за душата

                                                                                                                      

Кина – пея (евр.)

Каина – певица (араб.)
Кали - черна (древн. инд.)

       В настоящото есе бих искал да дам свой поглед на народната песен „Назад, назад моме Калино”  в перспективата на откритията на Карл Юнг.

    Моята хипотеза е, че образът на Калина, в песента, е персонификация на душата, проецирана от лирическия герой.

       Проекцията е несъзнаван психичен процес, при който неосъзнати части на психиката се обективизират. В песента ролята на проецираната душа се заема от Калина. Но какво означава проекция на душата?

      Карл Юнг назовава с  Анима проявлението на женския принцип (архетип) в човешката психика. Анима е латинския превод на гръцката дума за душа – психе. Аз приемам, че душевността е съвкупност на вътрешните, субективните преживявания.    

        Песента е израз на душевността. А песента от пиринската фолклорна област се е появила в патриархален тип общество, в което властва нагласата за потискане на женският принцип в психиката на мъжа и така Анимата остава недоразвита и архаична. Песента „Назад, назад, моме Калино” изразява точно тази потисната, недоразвита Анима, недооценяването  и изтласкването на вътрешния субективен свят на преживяванията. Освен патриархално, обществото намиращо се на запад от Урал е с предимно екстравертна нагласа. Юнг описва какво става, когато човек е прекалено екстравертен. Отговорът на несъзнаваното винаги е компесторен. Когато неговата психична енергия е с посока предимно навън – към обективния свят, за сметка на вътрешния субективен свят, се наблюдава загуба в обектите или разтваряне в тях. Това е синоним на бездушие, на празнота, на „Нищото” от „Приказка безкрай” на Михаел Енде.

          Но нека се върнем на песента и да видим какво се случва в първия куплет:

Назад, назад моме Калино;

Не мой да одиш подир мен

Че у назе има гора висока;

Не ке можеш да я преминеш

     Тук е описана нагласата за потискане на Анимата в несъзнаваното (гората), а нейния компесаторен отговор е следният:

Ке се престоря на сокол-пиле
И пак при тебе ке дойда
Гора ке прелитна, пак при тебе ке дойда
Вечно твоя ке бида

     
   Какво означава този куплет? Соколът е обитател на въздушното пространство. Той символизира мислите и принадлежи на мисловния (въздушния) свят, света на съзнанието и идеите. В момент на криза или на слабост, архаично развитата Анима може да се прояви (да прелети) в съзнавания Аз под формата на необосновани, мрачни настроения или емоционални изблици, тъй като много често мислите пораждат чувства, а също така и чувствата насочват мислите в една или друга посока – положителна или отрицателна.


      За да постигне връзка с душата си, е нужно едно разбирането на човека за вътрешния си свят на едно по-дълбоко ниво. Неговите мисли трябва да имат дълбочина, да са свързани с душевността, с неговите преживявания, но за лирическия герой това е може би непосилна задача именно защото неговото възпитание дадено му от колектива е било в посока на подтискане на женския принцип, на непризнаване на вътрешната, субективна реалност. За него дълбокото е страшно. Той не може да „плува” във вътрешния си свят, защото не е свързан с него.

      В следващиата част на песента, Калина/Анимата се преструва на „риба мрена”[1], която да преплува реката за да може по този начин да достигне до лирическия герой:

Назад, назад моме Калино
Не мой да одиш подир мен
Че у назе има река длибока
Не ке можеш да я препливаш

Ке се престоря на риба мрена
И пак при тебе ке дойда
Река ке препливам, пак при тебе ке дойда
Вечно твоя ке бида

      Реката може да се тълкува като емоционалния живот у човека. Чувствата текат като река. Рибата е дар от несъзнаваното. Ако човек я улови, той получава богатство – богатството от преживяванията на субекта. Тук рибата е подсказка, едно намигване за ползите които могат да бъдат „уловени” ако човек признае правото на съществуване на вътрешната реалност. Рибата подсказва за архетипа на целостността, на цялостната същинска личност, към който се доближаваме при осъзнатото помиряване на противоположностите (мъжко/женско, обективно/субективно и пр.). Но тя е и едно предупреждение за опасността, че ако не бъде уловена, може да има тежки последствия за индивида, както и става в заключителния куплет - Анимата приема своятадеструктивна форма:

Назад, назад моме Калино
Не мой да одиш подир мен
Че у назе има хубава жена
И две, три дребни дечиня

Ке се престорам на църна чума
и пак при тебе ке дойдам
жена ке уморам дечиня ке гледам
вечно твоя ке бидам

След като Aнимата отново не се допуска до съзнието, тя се проецира върху децата и жената, превръща се в чума. Тук можем да направим паралел с Кали (черната - др. инд.) в индуитската митология. Тя е жена на Шива и е олицетворение на пагубния аспект на неговата божествена енергия, а епохата на Кали (Кали юга), в която се намираме в момента според Бхагавата Пурана, е свързана с нарастването на порока и изчезването на добродетелта до такава степен, че това предизвиква апокалипсис, следван от нова светла епоха.

   Несъзнаваното, чрез компесаторни механизми, е подсказало на съзнанието, че има нещо скрито, което не може да продължава да бъде такова и трябва да излезе на яве. Така  лирическия герой е пред два възможни пътя. Да промени настоящата си нагласа и да признае подтиснатата Анима или да продължи по стария, закостенял начин да не приема наличието на женският елемент от психиката си, да продължи да не признава субективния свят на преживяванията си. В песента по драматичен начин е показано какво може да стане, когато той продължи по стария, добре отъпкан път. При неприемане на анимата, когато тя не може да бъде интегрирана, тя се отцепва и се проецира върху oбекти от външния свят или  с други думи, тя се обективизира. Чумата, с която неговата архаична Анима смята да умори жената е метафоричен израз на крайно негативните чувства, които могат да завладеят мъжа, именно когато психиката е изтощена и за натрупаното напрежение в несъзнаваното  изходът е проецкция върху най-удобния външен обект, в случая – жената на лирическия герой. Тогава срещу нея могат да се излеят най-негативния спектър от чувства (чумата), което да доведе до нейното отблъскване или пропъждане. Това е негативното, архаичното проявление на Анимата. Тя става въплащение на митичната, амазонка, жената-войн, която е отрязала гърдата си за да може по-удобно да стреля с лъка (един акт на отхвърляне на женския за сметка на мъжкия принцип). Чрез този компенсаторен акт Анимата може дори да заеме мястото на обективната жена, поемайки дълга да се грижи за потомството, опитвайки се да държи обективната жена на достатъчно голяма дистанция.

       Това бе моята гледна точка за аналитично тълкуване на песента. Краят разбира се е драматичен, но не е изцяло решен, защото животът винаги дава шанс за промяна. Именно това е една от идеите на аналитичната психология на Карл Юнг – идеята за трансформацията. Това е свойството пластичност на психиката – нещо счупено да се съедини отново, да се трансформира.

       Песента съдържа мъдростта на несъзнаванто, мъдрост, която не се влияе от времето. Нашето съвременно общество е все по-погълнато от външните обекти на материалния свят, а с това нараства и празнотата у човека (която може да се превърне и се превръща в чумата от песента). Аналитичната психология на Карл Юнг ни потапя в богатството на вътрешните ни преживявания, а също така ни дава ориентир по пътя на индивидуацията, пътя към цялостната същинска личност. Веднъж поели по този път ние имаме възможност да бъдем едно уникално и неделимо цяло със собствената си същност...

---

[1] като биологичен вид съществуват бяла и черна мряна