Телесно базирана идентичност и организация на личността: афективна регулация, самосъхранение и съзнателно функциониране
Теоретичният модел, развит в “Neuroscientific Foundations of Conscious Functioning in Early Personality Development”, позволява да бъдат изведени заключения относно биологичните основи на личността, чието значение се простира отвъд обхвата на ръкописа.
Тези изводи откриват двупосочна перспектива към отношенията между развитието на организма и личността и условията на средата. Както средата оставя своя специфичен отпечатък върху развиващия се организъм, така и зрелият човек, носещ този опит в собствената си телесна и психична организация, на свой ред оставя отпечатък върху нея. Значението на тази взаимовръзка се откроява особено ясно, когато преминем от индивидуално към колективно равнище: какъв отпечатък оставяме като човешки вид върху природната, социокултурната, семейно-битовата и междуличностната среда и какви условия създаваме за всяко следващо поколение?
Как се съотнасят нашите творчески, научни, технически и икономически достижения към разрушителните последици от собствената ни дейност? До каква степен изборите ни, както индивидуални, така и колективни, са съзнателни? Доколко можем да разпознаваме собствените си субективни потребности, включително техните несъзнавани, нарцистични или компенсаторни проявления, и да ги разграничаваме от обективните условия на света, с който взаимодействаме?
Като противоречиви и поначало несъвършени същества, обединяващи противоположни качества и стремежи, не проявяваме ли едновременно съзидателни и разрушителни тенденции както спрямо заобикалящата ни среда, така и спрямо самите себе си? Въпросът за произхода и регулацията на тези тенденции засяга непосредствено начина, по който живеем, преживяваме и участваме в живота на другите.
Ето защо е необходимо да насочим изследователското си внимание към биологичните дадености, които ни определят като живи същества, и към специфичните форми на тяхната организация при човека. Споделяме значителна част от тези дадености с останалия животински свят. При нас обаче те се осъществяват посредством еволюционно развити, все по-сложни способности за възприемане, взаимодействие и защита, които разширяват както възможностите ни за съзидание, така и мащаба на възможното разрушение.
Разгледаните в ръкописа мултидисциплинарни изследвания дават основание по-висшите форми на психична организация, свързани с познавателните функции и съзнателното функциониране, да бъдат разглеждани в тяхната приемственост с телесната организация на живота. Те имат еволюционни предпоставки и в индивидуалното развитие се опират на биологични структури и регулаторни процеси, които предхождат съзнателното им разпознаване. Тяхната основа е в собственото ни тяло, в неговите потребности, възможности и граници.
Физиологичните системи, чието съзряване продължава след раждането, функционират във взаимосвързана мрежа, осигуряваща поддържането на организма и взаимодействието му със средата. В предложения модел тази организация се разглежда във връзка с два фундаментални биологични подтика — самосъхранението и възпроизводството. Около необходимостта от съхраняване на собствената цялост и продължаване на живота се развиват все по-сложни механизми за контакт със света, за използване на неговите възможности и за справяне с неговите изисквания.
Именно зависимостта на развитието от конкретните условия позволява общите биологични предпоставки да придобият индивидуална форма. Влиянията на средата участват в постнаталното структурно и функционално организиране на физиологичните системи чрез зависими от опита процеси на развитие и пластичност, в които могат да участват и епигенетични механизми. Така особеностите на ранните взаимодействия се въплъщават в индивидуалните начини на преживяване, регулация и поведение.
Това насочва вниманието ни към периода на интензивно постнатално развитие на нервната система и към условията, в които то протича, особено към отношенията с грижещите се фигури. В тези взаимодействия се поставят основи на способността да разпознаваме и преработваме сложни афективни преживявания, да удържаме напрежение и да съобразяваме действията си със собствените потребности и с действителността. Начинът, по който се развиват тези способности, има значение и за тяхната устойчивост при последващи натоварвания.
Същевременно тук се очертава въпросът за уязвимостта: при какви условия съзнателната преработка се затруднява или нарушава и поведението попада в по-голяма степен под влиянието на автоматични афективни и защитни реакции, включващи еволюционно древни подкорови системи? Когато силата на тези реакции надхвърли възможностите за тяхното интегриране, последиците могат да засегнат отношенията ни със света, собственото ни субективно преживяване и физиологичното функциониране на тялото. По този начин ранният отпечатък на средата участва във формирането на човека, който впоследствие ще създава, поддържа или разрушава условията на собствения си живот и живота на другите.
Мотивацията за настоящия текст произтича от натрупаните наблюдения в работата с деца в ранна възраст, включително с различни по вид и степен особености, нарушения и задръжки в психичното развитие. Тази работа позволява непосредствено да бъдат проследени проявите на процеси и механизми с универсално значение за развитието, както и конкретните условия, при които те се осъществяват.
В тези взаимодействия се откроява как различните равнища на средата могат едновременно да подкрепят определени страни на развитието и да възпрепятстват други. Особено значение има начинът, по който тези влияния се проявяват през периодите с критична роля за изграждането на афективната регулация и познавателните способности, върху които се основава зрялото личностово функциониране.
Особено отчетливи са случаите, в които подновяваната стимулация, дори когато носи положително афективно преживяване, започва да затруднява развитието. В рамките на предложения модел свързвам тази динамика с прекомерното активиране на по-рано съзряващата мотивационна система. В най-изразените случаи поддържането на такава активация се съпровожда от затруднения в развитието на познавателните функции, ограничена афективна устойчивост и задръжки в интелектуалното развитие. Тези наблюдения насочват вниманието към интензивността, ритъма и съобразяването на стимулацията с възможностите на детето да преработва собствените си преживявания.
Преди да премина към теоретичните основания за тези наблюдения, бих искал да очертая модел на организацията, в която се осъществяват фундаменталните потребности от самосъхранение и възпроизводство. В предложения модел те се разглеждат като основни мотивационни сили и организиращи принципи на личността. Около тях се развиват последователни, взаимосвързани равнища, всяко от които добавя възможности за по-сложна преработка на дразненията и за по-прецизно взаимодействие със средата. Всяко следващо равнище се опира на предходните и запазва връзката си с тези първични биологични потребности (вж. фиг 1).
Стремежът към поддържане на целостта на организма представлява пулсиращото ядро на тази организация. В неговото осъществяване участват еволюционно древни нервни структури, сред които продълговатият мозък, периакведукталното сиво вещество (PAG) в средния мозък и структури на гръбначния мозък. Чрез взаимосвързаните механизми на физиологична регулация и защитно реагиране организмът поддържа жизнените си функции и отговаря на въздействията, които застрашават неговата цялост. В предложения модел в това ядро се преплитат както физиологични и поведенчески реакции (борба или бягство), така и афективни компоненти. Болката и удоволствието например, имат както физиологична основа, така и непосредствено преживелищно, афективно измерение, чрез което телесното състояние придобива мотивационна сила (Панксеп, 2011).
При така разгледания модел всеки отделен пласт, макар да остава свързан с предходните и с пулсиращото ядро, постепенно придобива относително собствено функционално битие. Това се отнася и до подкоровите афективно-нагонни системи. Техните невробиологични предпоставки са налице още преди раждането, а след раждането тяхната роля се разгръща в условията на качествено различна среда, изискваща все по-активно участие на организма в собствената му регулация. Върху непосредствените инстинктивни и физиологични механизми на ядрото — реакциите на болка и удоволствие, движение, защита и възстановяване на хомеостатичното равновесие — се организира по-сложно афективно-мотивационно равнище.
На това равнище особено значение придобива предиктивната функция. Афективните системи участват както в предвиждането на потенциална опасност за целостта на организма, така и в разпознаването и търсенето на сигнали, свързани с възстановяване на равновесието и редукция на напрежението. По този начин около първичното ядро постепенно се оформя пласт, който разширява непосредствената телесна реакция във времето и организира поведението спрямо възможното развитие на взаимодействието със средата.
При раждането тази организация може да бъде проследена особено ясно. Преходът от относително постоянните вътреутробни условия към външната среда е съпроводен от интензивна стресова реакция, свързана с механизмите за самосъхранение. Наред с непосредствените физиологични и поведенчески реакции се повишава активността и на системата, свързана с раздялата — PANIC/GRIEF. Предизвикания стрес и реакцията на паника съпроводени с плач и двигателна активация могат да бъдат разглеждани като част от тази ранна реакция към отделянето и към внезапната промяна в условията на съществуване. По-късно същата система се активира както при физиологични състояния, имащи отношение към целостта на организма, така и при преживявания на отделеност и загуба, които вече съдържат отчетлив предиктивен компонент. Именно тук се вижда връзката между по-древните самосъхранителни механизми и следващия афективно-мотивационен пласт.
В предложения модел именно афективното напрежение, свързано с активацията на PANIC/GRIEF, създава мотивационната необходимост, която мобилизира системите на търсене и действие. Така SEEKING може да бъде разглеждана като един от основните пътища, чрез които организмът активно търси условия за редукция на напрежението и възстановяване на равновесието.
Външната регулация от грижещата фигура въвежда нова динамика, в рамките на която протича последващото развитие. Афективното напрежение, породено от непосредствена или предполагаема заплаха, организира поведение, насочено към възстановяване на хомеостазата. Тревожните аудиовокални сигнали привличат грижещата фигура, чиято намеса осигурява грижата и по този начин участва непосредствено в оцеляването на новороденото. Още на този ранен етап се проявява и противоположният полюс на предиктивната функция. Присъствието на майката, нейният мирис, вкусът и телесният контакт предоставят сигнали, свързани с предстоящо удовлетворяване и възстановяване на равновесието. Чрез преобладаващата в този период обонятелно-вкусова модалност тези сигнали могат активират неврохимични секреции, включващи ендогенни опиоиди и допамин, които смекчават стресовата реакция и подпомагат ориентирането и придвижването към майчината гърда. Така още в началото се очертава двупосочната организация на афективната регулация: сигналите за заплаха мобилизират тревожност и търсене на контакт, а сигналите за предстоящо удовлетворяване насочват мотивираното действие към източника на регулация и физическо оцеляване.
Тук се откроява значението на поддържането както на хомеостатичното, така и на афективното равновесие. Присъствието на майката има регулаторна стойност, която надхвърля непосредственото удовлетворяване на глада. След продължителното вътреутробно развитие новороденото преминава към качествено различни условия на съществуване, за които все още разполага с ограничени възможности за самостоятелна регулация. Поради това ранната връзка с майката може да бъде разглеждана като своеобразен буфер, подпомагащ новата адаптация. В рамките на този буфер майчината преокупация, емоционалната ангажираност и физическата близост създават условия за постепенното преминаване от една онтогенетична ниша към друга и за организирането на новите форми на телесна и афективна регулация, необходими в ранния постнатален период.
Афективните системи участват в по-нататъшното организиране и диференциране на това телесно и преживелищно поле. Чрез тях състоянието на организма и отношенията му със средата придобиват различни афективни качества и насочват поведението. В предложения модел това е допълнително равнище на организация около самосъхранителното ядро. Начинът, по който породеното напрежение се регулира във взаимодействието със средата, постепенно придобива индивидуални особености и се включва в организацията на личността.
След раждането грижата участва както в непосредствената регулация, така и в развитието на заложените в тялото и нервната система възможности за преработване на възбудата. Чрез повтарящите се взаимодействия се изграждат все по-сложни форми на посредничество между дразнението и реакцията. В предложения модел те образуват допълнителни функционални пластове около първичното ядро. Така постепенно се създава възможност дразнението да бъде удържано, разграничено и изследвано, а неговата афективна интензивност — модулирана, преди да се осъществи поведенческият отговор.
Способността на основната грижеща фигура да изпълнява функцията на външен афективен регулатор е свързана със собствената ѝ развитийна история, със семейно-битовите условия, в които протича грижата, с по-широката социокултурна среда и с конкретния географски и природен контекст. Тези равнища на средата са взаимосвързани и участват в условията, при които се осъществява ранното взаимодействие между майката и бебето.
Особено значение придобива степента, в която самата грижеща фигура е развила устойчиви способности за афективна саморегулация. Тук се включват толерантността към фрустрация, способността за забавяне на реакцията, понасянето на закъснението, толерантността към неизвестното и възможността собствената тревожност да бъде удържана и преработвана. От значение е и характерът на защитното функциониране — доколко то позволява достатъчно зряла преработка на преживяването и доколко придобива компенсаторни или по-патологични форми. Всеки стрес или дистрес, преживяван от бебето, поставя пред грижещия се необходимостта да понесе, задържи и интерпретира състояние, чийто произход невинаги е непосредствено ясен.
Именно в такива моменти индивидуалните регулаторни способности на грижещата фигура придобиват особена тежест. Начинът, по който тя управлява собствената си тревожност, определя до каква степен нейни субективни съдържания, защитни реакции или дефицити в афективната саморегулация ще бъдат внесени в пространството между нея и бебето. Когато това се случва, самото взаимодействие се променя, а детето започва да се адаптира едновременно към собственото си състояние и към начина, по който то е посрещнато и преработено от другия.
Така качеството на ранното взаимоотношение участва в полагането на своеобразно регулаторно скеле върху развиващия се организъм, като по-значимите или повтарящи се дефицити в афективната регулация могат да оставят своеобразни „празни пространства“ в индивидуалната функционална организация — области, в които последващото преживяване остава по-трудно за удържане, разграничаване и преработване. Върху него постепенно се изграждат собствените способности на детето да удържа афективното напрежение, да отлага непосредствения отговор, да понася фрустрацията и да преработва преживяването в зависимост от реалния контекст. Отново стигаме до въпроса за афективния заряд — по какъв начин той се поема, канализира, отлага и преобразува, така че постепенно да стане достъпен за по-съзнателна регулация и за поведение, съобразено както със собственото състояние, така и с условията на средата.
Ето защо фокусът върху грижещата фигура придобива особено значение. Развитието на интероцептивното съзнаване, ментализацията на телесните състояния и формирането на достатъчно устойчив телесно базиран психичен контур подпомагат способността на възрастния да присъства пълноценно в конкретната ситуация, да се ориентира в собствените си реакции и да запазва достатъчно точна преценка за случващото се. Това създава условия за едно въплътено присъствие в отношението, при което невербалните и афективните сигнали на бебето могат да бъдат възприемани и преработвани и през съответния телесно-афективен канал на самия възрастен.
По този начин телесните и афективните реакции на грижещата фигура могат да предоставят индиректно познание за моментното състояние и потребностите на бебето. То не дава непосредствена или безпогрешна информация, а допълнителен източник за оценка на ситуацията, който, съчетан с конкретния контекст и наблюдаваното поведение на детето, позволява реакцията да бъде максимално близка до действителната му потребност. Именно така се създават условия за висока степен на автентичност и адекватност във взаимодействието и за постепенното придаване на смисъл на афективния заряд, който първоначално се преживява предимно телесно и невербално.
По този начин собственото тяло на грижещия се участва в отношението като чувствителен регулаторен инструмент, чиито сигнали придобиват значение едва когато могат да бъдат разграничени от личните му афективни съдържания и съотнесени с конкретната ситуация.
При наличие на по-изразена афективна дисрегулация у грижещата фигура достъпът до собствените телесни сигнали и до конкретното състояние на взаимодействието може да бъде ограничен. Тогава отговорът към бебето по-лесно се организира от субективни първични или вторични афективни реакции на самия възрастен, които не са били достатъчно удържани, преработени и свързани със значение. Такива съдържания могат да застанат в пространството между грижещия се и детето и да променят начина, по който сигналите на бебето се възприемат и разбират. Степента, в която възрастният може да различи собственото си състояние от това на детето и да съотнесе и двете с реалните условия на средата, определя в значителна степен автентичността и регулаторната стойност на самото взаимоотношение.
В предложения модел афективното напрежение, свързано с активацията на PANIC/GRIEF, възниква върху основата на нагона за самосъхранение и изпълнява предиктивна функция както спрямо възможна заплаха за целостта на организма, така и спрямо сигнали за предстоящо удовлетворяване и възстановяване на хомеостазата. Именно това напрежение мобилизира мотивационната система SEEKING и насочва организма към търсене и действие.
В предложения модел афективното напрежение, свързано с активността на PANIC/GRIEF, възниква върху основата на механизмите за самосъхранение. Неговата предиктивна функция се отнася както до възможна заплаха за целостта на организма, така и до разпознаването на сигнали, предвещаващи удовлетворяване на потребностите и възстановяване на равновесието. В ранното развитие тази връзка е особено непосредствена, тъй като отделянето от грижещата фигура, неудовлетворената физиологична потребност и невъзможността за самостоятелна регулация могат да придобият пряко значение за оцеляването.
Създаденото по този начин афективно напрежение придобива мотивационна сила и в рамките на предложения модел участва в активирането на SEEKING. Чрез тази връзка тревожността и напрежението получават посока — към търсене, приближаване, възстановяване на контакт и намиране на условия, способни да възстановят нарушеното равновесие. С развитието тази динамика постепенно се разгръща отвъд непосредственото удовлетворяване на физиологичните потребности и участва в изграждането на отношения на привързаност, в изследването на средата, социалното взаимодействие и други форми на мотивирана активност.
Именно в това разширяване се очертава значението на афективния пласт за индивидуалната организация на личността. Разнообразието от афективни състояния, които могат да бъдат понесени, разграничени, удържани и преработени, постепенно разширява преживелищния и регулаторния репертоар на детето. Колкото по-голяма е сложността на преживяванията, които могат да бъдат интегрирани без непосредствено разреждане или дезорганизация, толкова повече възможности се създават за функционална диференциация на регулацията и за изграждане на по-богата личностова организация. В този смисъл афективният опит участва в оформянето на начина, по който човек впоследствие ще преживява себе си, ще влиза в отношения и ще използва собственото си напрежение като източник на действие, познание и развитие.
Тази индивидуално натрупана и преработена афективна история придобива особено значение в човешките отношения. Всяка личност участва в тях със синтезирания опит на собственото си развитие — с преживяванията, значенията и начините на регулация, формирани от раждането до настоящия момент. В процеса на общуване част от този опит се обменя между хората чрез афективната взаимовръзка, присъствието, поведението и постепенно чрез все по-сложните форми на символна и езикова комуникация.
Именно различието между индивидуалните истории придава особена стойност на този обмен. Другият носи преживелищен опит, който не принадлежи на собствената ни биография, и чрез контакта с него личният афективен и познавателен хоризонт може да бъде разширен. В този смисъл отношенията на привързаност създават пространство, в което личностите взаимно допълват достъпния си опит, като всяка запазва собствената си индивидуална организация. Така способността за автентичен контакт се превръща и в способност за приемане, преработване и интегриране на преживяване, което първоначално принадлежи на другия.
Този процес придобива особено значение в човешките отношения, където всяка личност участва със синтезирания афективен опит на собственото си развитие. От раждането до настоящия момент този опит се натрупва, преработва и организира в индивидуални начини на преживяване, свързване и регулация. В социалния контакт част от него става достъпен за другия чрез афективната взаимовръзка, невербалното поведение и по-късно чрез езика и символното общуване.
Индивидуалността на този опит определя и неговата стойност в отношенията. Всеки човек носи преживявания, значения и начини на преработка, които другият не притежава в същата форма. Именно чрез този обмен личностите могат взаимно да разширяват собствения си афективен и познавателен опит. В този смисъл отношенията на привързаност могат да бъдат разглеждани като пространство за обмен и интегриране на афективен опит, в което срещата с другия допринася за по-нататъшната диференциация и развитие на собствената личност.
Тук вече линията може да се разгърне много естествено към втория фундаментален нагон — възпроизводството. Бих го оформил така:
С достигането на полова зрялост към тази организация се включва с нова сила и нагонът за възпроизводство. Интимните и сексуалните отношения придобиват собствено мотивационно значение, като едновременно с това могат да изпълняват и регулаторна функция спрямо тревожността и афективното напрежение. В този смисъл сексуалността се включва в по-широкия спектър от човешки дейности и отношения, чрез които нагонното напрежение се преживява, канализира и регулира. Социалните и професионалните отношения, контактът със семейството и близките, интимността, творчеството и съприкосновението с произведения на изкуството могат да бъдат разглеждани като различни пространства, в които това напрежение придобива форма, значение и посока.
В предложения модел значителна част от динамиката на зрелия живот може да бъде разглеждана именно през начина, по който личността се отнася към това афективно-нагонно напрежение. PANIC/GRIEF, доколкото е свързана с преживяванията на отделеност, загуба и възстановяване на връзката, участва в поддържането на мотивация за търсене на контакт и регулация. SEEKING придава на това напрежение активна посока. С развитието възможните форми на неговото регулиране стават все по-разнообразни и могат да включват близост, принадлежност, сексуалност, професионална реализация, творчество, познание и участие в живота на по-широката общност. Така първоначално свързаните със самосъхранението механизми продължават да присъстват в по-сложни форми на личностово функциониране, без да губят връзката си с първичното ядро.
Особено значение тук придобива способността за диференциация. Зрелостта на отношенията зависи от възможността да бъдат различавани близост и сливане, дистанция и отсъствие, собствено и чуждо, вътрешно преживяване и външна реалност. Това важи както за партньорските и сексуалните отношения, така и за социалното и професионалното функциониране. Когато тези граници са достатъчно устойчиви и подвижни спрямо конкретния контекст, личността разполага с по-широк набор от начини за регулиране на напрежението. При по-съществени дефицити в саморегулацията отношенията могат да придобият прекомерно сливащ, инвазивен или дистанциран характер, а необходимостта от регулация да се насочва към по-ригидни компенсаторни форми — зависимост от другия, от субстанции, повтарящо се поведение или други начини за непосредствено разреждане на напрежението.
Оттук може да бъде проследена и една от основните линии на модела назад към неговото ядро. Дори сложни форми на поведение могат да бъдат разглеждани през начина, по който участват в регулирането на афективното напрежение, което на по-дълбоко равнище остава свързано с механизмите на самосъхранение и възпроизводство. Това не предполага свеждане на всяко поведение до един-единствен нагон, а позволява да се проследи неговата функционална връзка с различните пластове на личностната организация. В този смисъл движението е спираловидно: организмът се развива към все по-сложни форми на преживяване и действие, докато по-древните регулаторни механизми продължават да участват в тяхната мотивационна основа.
Особено видима става тази връзка в състоянията, при които афектът надхвърля възможностите за съзнателно удържане и преработване или остава недостатъчно символизиран. Тогава напрежението може да се прояви по-непосредствено чрез поведение и телесни реакции. Взаимодействието между афективната регулация и автономната, ендокринната, имунната и други физиологични системи дава възможност психично непреработеното напрежение да има телесни корелати и последствия, без това да предполага проста еднопосочна причинност. Именно тук отново се вижда значението на връзката между тялото и съзнателното функциониране: колкото по-достъпно за разпознаване, символизиране и осмисляне е афективното съдържание, толкова повече възможности има личността да го включи в съзнателна регулация, вместо то да се проявява автономно през по-древните равнища на организация.
Самата теоретична линия обаче вече стои много ясно: **самосъхранение → PANIC/GRIEF → афективно напрежение → SEEKING → различни форми на регулация; а с половата зрялост към тази динамика се включва и възпроизводството като втори фундаментален нагон.**
С развитието постепенно се оформят и границите, в рамките на които афективно-нагонното напрежение може да бъде изразявано и регулирано. Те произлизат както от индивидуалната развитийна история, така и от ограниченията, правилата и значенията, които средата въвежда в отношенията. По този начин личността изгражда своеобразна индивидуална конфигурация от допустими и недопустими форми на приближаване, удовлетворяване и разреждане на напрежението.
Именно тук може да бъде проследена и развитийната основа на Свръх-аза. Повтарящите се ограничения, забрани, очаквания и реакции на значимите други постепенно се интернализират и започват да участват във вътрешната регулация на поведението. Степента, в която тази регулация е интегрирана, има особено значение. При недостатъчна интеграция нагонното напрежение може по-лесно да преминава в непосредствено действие или да търси обходни форми на удовлетворяване; при прекомерно ригидна организация същото напрежение може да бъде силно ограничавано, потискано или отделяно от съзнателното преживяване.
Между тези крайности стои способността човек да разпознава собственото си напрежение, да разбира неговия произход и да избира форма на действие, съобразена едновременно със собствените потребности, границите на другия и конкретния социален контекст. Така въпросът за социално приемливото, забраненото или табуираното придобива развитийно и регулаторно измерение: той показва по какъв начин външните ограничения са били превърнати във вътрешни и доколко са свързани със съзнателното разбиране на собственото телесно и афективно преживяване.
Съвременната среда добавя нови пространства, в които тази регулация може да бъде изпитана. Дигиталната комуникация например позволява определени форми на контакт, възбуда и удовлетворяване да бъдат отделени от непосредственото телесно присъствие и от част от ограниченията на прякото междуличностно взаимодействие. Това прави особено видим въпроса доколко вътрешните граници са действително интегрирани и доколко поведението се регулира чрез съзнателно свързване на телесното преживяване, афекта, желанията и реалните последствия.
В тази перспектива личностната идентичност има своя биологична и телесно базирана основа в реалности, вградени в самата организация на живия организъм. Самосъхранението и възпроизводството представляват фундаментални мотивационни сили, около които последователно се организират по-сложните афективни, поведенчески и съзнателни равнища на функциониране. Всяко от тях придобива относителна автономност, като запазва връзката си с предходните пластове и при определени условия функционирането може отново да бъде организирано преимуществено на някое от тези по-древни равнища. Причината е в самата им биологична устойчивост — това са механизми, свързани с поддържането и продължаването на живота.
Именно тази многопластова организация създава възможност както за интеграция, така и за възникване на конфликт или различна степен на разединяване между телесното преживяване, афективните подтици и съзнателното функциониране. Поради това способността да разпознаваме действителните източници на собственото напрежение, да разграничаваме базовите си подтици от техните последващи производни и да усещаме собствените си телесни граници придобива централно значение за личностната идентичност.
В този смисъл приближаването към себе си предполага и своеобразно завръщане към собствения дом — тялото, в което тези фундаментални реалности са вградени и чрез което те първоначално се преживяват. Уважението към собствената телесна цялост и граници създава основание да бъдат разпознавани и границите на другия, както и ограниченията на средата, която обитаваме. Тъкмо тези ограничения участват в оформянето ни и очертават пространството, в което собствените ни възможности могат да бъдат реализирани.
Интеграцията на невронаучното знание с развитийната, афективната и субективната страна на човешкото функциониране може да ни доближи до по-точно познание за тази телесно базирана идентичност — за силите, които ни движат, за мястото ни в света и за посоката, в която се движим. Колкото по-достъпни за съзнателно разпознаване и преработване стават тези по-дълбоки пластове на собствената организация, толкова по-голяма става възможността посоката на действие да бъде избирана съзнателно. От тази способност зависи и какъв отпечатък ще придобият нашите съзидателни и разрушителни тенденции — върху собственото ни тяло и живот, върху другите, върху средата, която обитаваме, и върху условията, които оставяме на следващите поколения.
 |
| фиг. 1 Схематичен модел на личностната организация, основана върху ядро на фундаменталните нагони за самосъхранение и възпроизводство, от което произлизат и около което се организират все по-сложни равнища на афективно и съзнателно функциониране, определящи взаимодействието на организма със света и способността му да съхранява собствената си цялост. |
