Изгонени от Рая
Невронаучен анализ на ембрионалната психика и нейните корени в мита за Адам и Ева
"Първата целувка на Адам и Ева”, Салвадор Виниегра
Този текст разглежда мита за изгонването от Рая като символично отражение на вътреутробното развитие и първичната човешка травма.
В картината на Салвадор Виниегра от 1891, ясно се вижда безгрижието и покоя, които витаят в душите на първите хора - Адам и Ева, но и на обитателите на градината Едем. Хора и зверове са в покой, тъй както в покой са нагоните, когато човек не изпитва никакви нужди. Фройд описва това състояние като нирвана, а по-съвременни концепции предлагат определението "неутрализирана енергия ". Може да се предположи, че плода в в подобни умствено състояние - заобикалящата среда е с относително постоянни условия, то е постоянно "носени", температурата се поддържа отвън, хранителните вещества се доставят чрез кръвния поток, така както и кислорода. Следователно на плода не му се налага да полага каквито и да е усилия за поддържането на своята хомеостазата и ето защо неговите нагони са в покой, подобно на покоя на зверовете уловен в картината .
Нагоните са представители на една или друга нужда и те са в покой докато не се появи една или друга непосредствена необходимост. Докато по време на вътреутробния живот те са в покой, в момента на раждането нагоните са изключително активни. Тогава "зверовете се събуждат". Това сочи биологичната основа на нагоните и връзката им с инстинктите за самосъхранение и продължаване на вида.
В процеса на поддържането на целостта на живия организъм - хомеостазата и стремежът му към възпроизводство - т.е. поддържането на живота дори отвъд собствената смърт. За тази цел е необходимо извършване на действие. Например, амебата се стреми да се измести, когато установи във водната заобикаляща среда наличието на натриев хлорид или сол. Каин извършва първото убийство в историята на човечеството според свещените писания от други подбуди - завист. Как е свързана завистта с нагоните, които както вече се видя, служат за поддържането на живота? Това е въпрос на който може да се отговори като се разгледа проблемът със загубата и се върнем отново в Рая.
Ако приемем, че мита за градината Едем представлява дълбока, несъзнавана проекция и начин за обяснение на етапите в нашето умствено развитие, ще отбележим, че сме събудени още в утробата у познаваме добро и лошо, тъй като плода от 5-тия месец е способен да разграничава болка от удоволствие, благодарение на PAG в средния мозък, и да запаметява опита поради образуването на синапсите, така както Адам и Ева познават добро и лошо след вкусването от плода на познанието.
"Адам и Ева", Франц фон Щук
Наказанието за своята постъпка се изразява в изгонване от Рая, което съответства с достигането на етап на вътреутробно развитие, което налага натиск към следващ етап на адаптация към друга онтогенетична ниша - прехода от вътреутробна флуидна среда с относително постоянни условия към въбшна сухоземна среда с единствена константа изменчивостта.
.jpg)
С изгонването си във суровата действителност извън градината Едем, живота на Адам и Ева става тревожен - налага им се да полагат усилия за оцеляването си, но най-вече, както може да се види в картината на ренесансовия художник Мазачо, те са претърпели първото травматично преживяване в своето съществуване, което нанася първична нарцистична рана от загубата.
