Alice Neel, “Degenerate Madonna,” 1930 В работата си с клиенти все повече се убеждавам, че етапа на ранното детско развитие е една от най-непознатите сфери в общественото познание. То е като черна кутия за обществото. Въпреки че по тази тема има океан от информация в мрежата, по мое мнение, като общество не сме наясно какво се случва в тези най-ранни първи моменти от живота ни и от живота на нашите деца.
Във физически и психологически аспект развиващия се плод и майката по време на бременността са едно цяло. В последните седмици преди раждането мозъкът на детето е достатъчно развит за да улавя и запомня усещания, които идват от средата - утробата. Моментът на раждането е първата голяма промяна, към която детето трябва да се настрои. Това е първото (физическо) разграничаване на новороденото от майката, което е свързано с адаптиране от вътрешна (флуидна) към външна (сухоземна) среда.
Природата, разбира се е предвидила един плавен преход. Това разграничение е смекчено от емоционалните взаимоотношения, в които са обикновено майката и бебето и този етап е описан от Маргарет Малер като симбиотичен - възприятията на новороденото за себе си са все още дифузни и все още не се разграничава от средата. Обектните отношения (отношенията между майката и бебето) са емоционално приравнени. При емоционално сливане границите между индивидите се размиват, а емоциите, нуждите и идентичността се смесват. Емоционалното приравняване е процес, при който емоциите на бебето се отразяват и активират подобни емоции в майката, а бебето изпитва майката като разширение на себе си. Това е период на интензивни емоционални връзки, където границите между детето и майката са размити. Този нормален симбиотичен етап е от решаващо значение за създаването на доверие и сигурност в първоначалните взаимоотношения между майката и бебето.
В процеса на първична организация на ЦНС детето взаимодейства с майката, като идентифицира и отразява емоционалните стимули и опити във връзката с нея. Това е взаимно влияние, което създава основите за бъдещите интернализирани постоянни обекти, които са в самата основа на бъдещата личност и са отговорни за афективната саморегулация на индивида - степента на качеството (EQ) на която играе важна роля в поддържането на психическото и физическото здраве на организма.
Психо-биологичното развитие на бебето налага последващи разграничения на бебето от майката и като цяло от своите родители, което кулминира в периода на пубертета, а и продължава в пост-тийнейджърските години докато личността не се превърне в пълния смисъл на думата индивид - неделим, цял, т.е. да се постигне психическо и физическо разграничение характерно за зрялата възраст.
През периода на нормалния симбиотичен етап афективното сливане е процес, който е важен както за оцеляването, така и за постепенното изграждане на аза на новороденото. Това се случва чрез използване на майката като негово психическо продължение - една мисловно-афективна среда, в която бебето да развие своя аз.
Може да се наблюдава и процес на първичната идентификация, който играе важна роля в развитието на бебето, като му помага да изгради представа за себе си като индивид, като отразява характеристиките на основната грижеща се фигура (обикновено майката) и ги възприема за свои. В този процес, идентифицирайки се с майката то пренася нейните качества и характеристики върху себе си. Това е важен етап в развитието на детето, когато то започва да разпознава своите потребности, желания и емоции, и ги свързва с присъствието и реакциите на майката. Първичната идентификация помага на детето да изгради представа за себе си като индивид и да се свърже емоционално с майката. Това създава основа за усвояване на социални норми, ценности и роли, както и за развитие на връзките и комуникацията с други хора.
До момента на прохождане бебето се е развило достатъчно психично и биологично за да започне процеса на психическото разграничаване, което в крайна сметка би трябвало да доведе до психологическо раждане и поемане по пътя на индивидуацията в смисъла, който Юнг придава на този термин - оцелостяване и следване на собствения път на развитие.
По това време е и втората повратна точка на разграничение в периода на ранното детско развитие е, когато нормалния симбиотичен етап приключва и започва т. нар. от Малер етап на практикуването. Тогава се слага началото на първото по-сериозно физическо обособяване на бебето от майката. Това е изключително важен етап, който е преход между инфантилната афективна привързаност на майката и зрялата привързаност, при която започва и същинския процес на психическо разграничение от състоянието на афективното сливане.
Но как на практика се случва този процес?
С прохождането детето би трябвало да е развило една сигурна база от предимно позитивната атмосфера на обектните отношения от предходния етап за да може да се сложи началото на процеса на разграничаването. Този процес е подпомаган от на промяна в нагласата на майката с въвеждането на негативния аспект от нейната личност в следствие на непопулярните мерки, които трябва да се налагат в полза на социализиращото влияние на възпитателните практики.
С други думи майката трябва да въведе другото лице от нейната личност, другата страна на монетата, подобно на двуликия древноримски бог Янус, с което се въвежда рамката, която родителите и в частност майката смята, че е подходяща за своето дете. Това е важна стъпка в психическото развитие на детето, когато то започва да осъзнава себе си като отделен и самостоятелен субект.
Римски бюст на бог Янус във Ватиканския музей
Посредством този процес детето може да развие по-реалистична представа за себе си и света около него.
Възпитателите трябва да бъдат осъзнати за своите негативни страни и да ги управляват по подходящ начин, като изразяват своите граници, дават пример за изразяване и справяне с негативни емоции и поощряват адаптивни стратегии за решаване на конфликти.
Точно тук е важно как ще представим и въведем нашата лоша или непопулярна страна като родители, как ще я управляваме, как ще я използваме в интерес на развитието на детето в посока разграничаване. Чрез този акт родителите се разграничават от предходния етап на емоционална слятост и започват да въвеждат своите телесни граници и възпитателната рамка в която да се социализира бебето и малкото дете, което се отразява специфично в индивидуалното структуриране и развитие на фронталните области на мозъчната кора, отговорни за афективната саморегулация. В психологически план детето отразява разграничеността у родителите и по огледален начин то също започва да се разграничава от тях.
Това е един етап, който обикновено е съпроводен с много тревоги (напр. сепарационна тревога у родителите), които непременно се отразяват и се отпечатват в психиката на бебето и малкото дете. Тези тревоги са генерирани от афективен нагон, който е много близо до инстиктите за самосъхранение, който се задейства, когато малкото бебе или дете остава само или се чувства само, което поражда висока тревога и паника, тъй като еволюционно едно малко на човек или бозайник оставено само води до психическа и физическа смърт. Преминавайки през тези тревоги по време на афективното приравняване през симбиотичния период, често същите се активират у родителите, което внася затруднения при прехода от симбиотичен етап към етапа на разграничаването.
Ето защо е важно след първата година у основните грижещи се фигури да започне нагласа на разграничаване от първоначалното афективно сливане, което бебето и малкото дете да може да отрази и по този начин по-леко да преминава през емоционалните кризи поради лабилността на психиката си.
Разполагайки с това познание, у родителят ще може да се утвърди по-лесно нагласата за емоционално разграничаване и да е наясно, че е важно съзнателно да въвежда и финно да прецизира непопулярната си "лоша" страна от своята личност.
С други думи, "лошата" страна на Янус трябва от сенките да излезе на сцената и двете страни на монетата да са постоянно налични у родителя за да могат да бъдат отразени от бебето и малкото дете.
По мое мнение провалът със справянето със тази задача води до често срещани проблеми на личностово ниво, които се отразяват в социалните отношения - професионални и лични.
Липсата на разграниченост на детето от родителите автоматично означава едно ниво на неосъзнати инфантилни отношения от симбиотичния етап, което води до определена степен на лабилности у зрялата личност както и по-големи трудности с афективната саморегулация и социалната адаптация, по ниска емоционална култура и по-трудно поддържане на здраво психическо и физическо функциониране.
От особена важност за личното и социално функциониране е осъзнато да се въведе в нашата личност непопулярната, негативна част от нас за да може да отстояваме собствените си телесни и психически граници, като по този начин да се канализират агресивните нагони по социално приемлив начин и когато е нужно разграничаване независимо дали от собствено дете или други значими обекти то да се случва по осъзнат и фино прецизиран начин, което е основа за поддържането на афективен баланс.
Jacobus Harrewyn, Ianus, Ianuaris, 1698