Изгонени от Рая

Невронаучен анализ на ембрионалната психика и нейните корени в мита за Адам и Ева

 

"Първата целувка на Адам и Ева”, Салвадор Виниегра

    В картината на Салвадор Виниегра от 1891, ясно се вижда безгрижието и покоя, които витаят в душите на първите хора - Адам и Ева, но и на обитателите на градината Едем. Като че ли хора и зверове са в покой, тъй както умът е в покой със своите "животински" нагони. И тук трябва да се каже каква е всъщност функцията на нагоните...

    Нагоните са представители на една или друга нужда в процеса на поддържането на целостта на живия организъм - хомеостазата и стремежът му към възпроизводство - т.е. поддържането на живота дори отвъд собствената смърт. За тази цел е необходимо извършване на действие. Например, амебата се стреми да се измести, когато установи във водната заобикаляща среда наличието на натриев хлорид или сол. Каин извършва първото убийство в историята на човечеството според свещените писания от други подбуди - завист. Как е свързана завистта с нагоните, които както вече се видя, служат за поддържането на живота? Това е въпрос на който може да се отговори като се разгледа проблемът със загубата и се върнем отново в Рая.

    Ако приемем, че мита за градината Едем представлява дълбока, несъзнавана проекция и начин за обяснение на етапите в нашето умствено развитие, ще отбележим, че сме събудени още в утробата у познаваме добро и лошо, тъй като плода от 5-тия месец е способен да разграничава болка от удоволствие, благодарение на PAG в средния мозък, и да запаметява опита поради образуването на синапсите, така както Адам и Ева познават добро и лошо след вкусването от плода на познанието.

"Адам и Ева", Франц фон Щук

    Наказанието за своята постъпка се изразява в изгонване от Рая, което съответства с достигането на етап на вътреутробно развитие, което налага натиск към следващ етап на адаптация към друга онтогенетична ниша - прехода от вътреутробна флуидна среда с относително постоянни условия към въбшна сухоземна среда с единствена константа изменчивостта.

Expulsion from the Garden of Eden, Thomas Cole

    С изгонването си във суровата действителност извън градината Едем, живота на Адам и Ева става тревожен - налага им се да полагат усилия за оцеляването си, но най-вече, както може да се види в картината на ренесансовия художник Мазачо, те са претърпели първото травматично преживяване в своето съществуване, което нанася първична нарцистична рана от загубата.