Humperdincks Oper an der Staatsoper Wien, 2015, източник Уикипедия
Когато една вечер четох различен вариант на приказката, я виях в невиждана до сега светлина. Бях препрочитал предходния вариант многократно, разликите не са същеествени, но именно това, че разликите не са съществени успях да видя, че приказката остро засяга темата за преживявания на деца, които се намират в амбивалентна, дори враждебна среда и че събитията, случващи се през втората част на приказката /когато са в гората/ са проекция на преживяванията от техните взаимоотношения с обектните.
Всъщност това е основен сюжет и в приказката написана от Шарл Перо “Малечко Палечко”. Дори отново, наред с другите основи на приказката като “избавлението”, се среща и мотивът за пускането на камъчета на земята за ориентир.
От гледна точка на потребностите /от пирамидата на Маслоу/ с раждането си бебето се ражда с две потребности - от задоволяване на физиологичните потребности и от потребност за безопасност, където в началото има превес има превес потребността от задоволяване на физиологичните нужди.В продължение на жизнения цикъл, при развитие без особени отклонения, последователно вземат превес потребностите от безопасност, от любов/принадлежност, от самооценка, а най-накрая, след като, очевидно, задоволяването на останалите е постигнато в някакъв определен вид и степен, превес над останалите взима потребността за самоактуализация. Разбира се задоволяването на потребностите е процес, протичащ през целия жизнен цикъл. Т.е. освен пирамидално изражение имаме посока във времевия континоум на протичане, в който те са задоволени или не, така че дори човек в даден момент да е постигнал задоволяване на потребностите до самооценка, да речем, в друг момент може да се наблюдава регрес до фундаменталните потребности като задоволяване на физиологичните нужди.
Всъщност третата подред потребност е от любов и принадлежност и поради тази причина страхът от изоставяне е универсален. Този страх е особено изострен по време на определена възраст в детството, а в зрелия живот под една или друга форма и степен се проявява като страх от загуба на обекта или на любовта на обекта, в зависимост от стадия на развитие - в по-ранното развитие страх от загубата на майката или любовта на майката.
В суровите условия на Средновековието е имало случаи на изоставяне на деца в бедните райони и именно поради невъзможността за изхранване личността може да направи регрес към най-ранния етап на задоволяване на потребностте, а с това и нуждата от задоволяване на потребността от любов/принадлецност, дори от безопасност.
В случая на Хензел и Гретел, до определена възраст техните нужди са били задоволявани и те са израснали живи и здрави, но в един момент възможността за изхранването на семейството рязко намалява и децата са изоставени от родителите си.
Среща с отвъдното…
В приказка пресъздаваща реално случили се събития в суровите условия на бедни райони в средновековието в началото няма нищо фантазно или магическо, докато протагонистите - в случая Хензел и Гретел, не попадат в изключително сурови условия, които са застрашаващи тяхното съществуване. Именно тогава, както във втората част от приказката, на главните герои започват да се докосват до вълшебното, до отвъдното (както темата в средновековните рицарски романи). Техните вълшебни случки са всъщност проекция на техните по-ранни преживявания. В екстремни ситуации, когато човек е на границата на живота и смъртта, на границата с отвъдното, е възможно възприятието на фантазни, съноподобни фантазии, които освен, че могат да бъдат универсални/архетипни, динамиката, подобно в съновиденията, е основана на съдържания на личността.
В света на представите…
Тук, в тази приказка, както и в безброй много такива истории, от втората част на приказката героите се движат между действителност и фантазност. Какво точно се случва? След дълго време търсене на своя дом те попадат на друг дом - вълшебен - къщичка от лакомства. Какво би означавала една такава къща за децата? Разбира се за хора, които се интересуват от подобни теми веднага биха могли да се досетят, че къщата изразява закрилата на Великата майка, а къща от лакомства добавя и елемента на изхранването. Т.е. Хензел и Гретел, на символично ниво регресират до момента, в който те са били добре хранени и закриляни, ведин новороден, бебешки етап от своето развитие. След това се появява вещицата, която в началото се държи добре и с двамата, като в последствие се съобщава, че е такава. Това отново е проявление на архетипа на Великата майка, но това проявление е амбивалентно и е твърде вероятно да е проекция на собствената им майка. След като вещицата се проявява като такава, държи в клетка момчето, а момичето става нейна прислужница. В средновековието е било подобно отношението на родителите към децата, що се отнася до разграничаване по полов признак. Момчетата продължават рода /короната при благородниците/, те са работна сила, а инвестицията в момичетата се е смятала за не чак толкова рентабилна, тъй като рано или късно се разделя със семейството си. Така че ук също може да се говори за проекция на взаимоотношенията между майката и децата. Майката, угоявайки момчето, го държи в клетка, с намеренията да го изяде/погълне. Това е възможно още един елемент на проекция на реалната майка, която да е била обсебваща, свръх-обгрижваща, симбиотична и в крайна сметка - поглъщаща. Позицията на момичето спрямо вещицата е проекция на подражание (като прислужница, тя е като нейна сянка, която поставена успоредно на вещицата), съперничество и най-вече желанието на момичето за унищожаването/детронирането на съперничката.
Мотивът за избавлението…
Още в началото на приказката, Хензел проявява изобретателност, след което показва и морална сила и вяра, най-вероятно, когато не успява да вземе камъчета за пътеводители, но все пак успява да успокои сестра си като я уверява, че Господ ще им помогне. И така до средата на приказката, той е активният и упорат на двамата. Но с навлизане в “отвъдното”, все по-активна роля играе сестра му, докато той е затворен в клетка, което също съдържа ценно послание относно женския и мъжкия принцип. В отчаянието си Гретел призовава Господ да й помогне и в решаващия момент, като че ли някой друг, а не тя самата, подлъгва вещицата да влезе в пещта, и сякаш някой друг, а не тя затваря вратата на пещта.
Те през цялото време не губят самообладание, от тях се усеща одухотвореност, детска чистота и невинност. Това говори за проява на качеството резилианс, което екстремни условия биха могли да провокират. Проявите на резилианс се изразяват в това, че детето е с изключително висок дух и проявява висока емоционална устойчивост, въпреки кризисната ситуация. Всички тези качества на самообладание, на устойчивост говорят за връзка със себе си, със своя вътрешен свят във висока степен, до толкова, че в кризисна ситуация да се активира своего рода висш аз. И именно поради това, че са невинни, чисти са могли да проявят емоционална устойчивост в най-висок порядък за да преодолеят трудностите и да се приберат у дома богатството, което са открили там. Когато ги видял бащата искрено се зарадвал, а майката починала.
Така завършва приказката. Посланието е изключително силно: добросъвестните успяват въпреки трудностите, а при хората, както в случая с майката, тя отсъства, накрая й докарва гибел. Именно съвестта е онази липса на добро, където злото вирее. Но зло за самия човек, при когото отсъства…
Въпросът за потребността от любов/принадлежност е крайъгален камък в нашата култура. Не случайно заема предпоследното стъпало от пирамидата на Маслоу. Но въпросът за съвестта е дори още по-важен, но като че ли не е на преден план в нашата съвременна култура. Според мен, не е възможно задоволяването на най-високо стоящата нужда от самоактуализация, ако човек не проявява съвестност спрямо себе си - т.е. ако се самозалъгва и се храни с илюзии, а какво е едно общество с недостиг на добро у неговите членове, с недостиг на съвест, всеки сам може да си направи извод, но както е казано в библията “по плодовете ще ги познаете”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар